Силна
След поредната сляпа надежда,
която тихо на пода разби,
след тежката черна одежда,
с която облече ме ти,
нещо в мен се пречупи,
сърцето във мен не тупти.
От толкова унижение
и истории недовършени,
вече с пренебрежение
гледам мечтите си скършени.
Ти на това ме научи, това ми показа
и събуди у мене само омраза
и безразличие - към любовта, към мъжете.
Сякаш отряза на птица крилете.
Да беше пък ти само...
а то -
сърце непочувствало мъжкото рамо,
обречено вечно само.
Препятствията посрещам
с маска на силна жена,
а любов и щастие срещам
само на чужди лица.
© Мадмоазел All rights reserved.
