5 мар. 2013 г., 21:28

Силуети

1.4K 0 0


Неспособна ли съм със любов да те даря?

А можеш ли пък ти?

У мене виждаш ти оставена мечта

от изгубените дни.

В спомените си за теб останах

да живея без да искам.

А сега пред теб заплаках,

мълчанието ме потисна.

Онзи пламък, който не забравих

в очите ти залъгах се, че свети.

И него ли заради теб оставих?

В очите ти танцуват силуети,

но не аз съм там, нали, а тя е

момичето, което беше твое.

Оставиш ли я пак да те омае

нищо няма да остане мое.

Дали изобщо имало е нещо?

Годините размиват се в главата ми...

Дали студено е, или горещо?

Дали изчезваш от душата ми?

 


Отдавна не съм писала нищо и може би се е получило малко куцо, но все пак, може и да ви хареса : )) 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...