25 февр. 2011 г., 11:22

Синева

578 0 0

СИНЕВА

 

Епос

Номади премачкват с грохот степта.

Издига се, скрива ги бавно прахта.

Изплуват от нея, понесли скръбта.

Препускат към нова мечта.

 

Надеждата там е. Към нея летят.

А минало няма. Остава в прахта.

Сърцата им горди. Туптят.

Очите им ярки. Горят.

 

Задъхани спират. Каква красота.

Остават и смело застават -

да бранят земята мечта.

Това е то – Гордостта.

 

Лирика

Изпуснахме своите корени в бесния

порив на чудото свобода.

Напуснахме нашите блянове в тесния

път на измислена свобода.

 

Измислихме нови надежди.

Създадохме нови кумири.

Превърнахме в наш'те младежи

стремежите в пориви диви.

 

Те няма да бранят. Не мислят.

Идея си нямат какво е мечта.

Те просто препускат. Не мислят.

Остават сред облак. В прахта.

 

Драма

Там всичко е цвят. И идеи.

Там само се лутат. И спорят.

Дали са избрани? Или са юдеи?

Дали да ни водят? А трябва да молят.

 

Те трябва да бранят. Народ и земя.

Да мислят. Да търсят. Да бъдат герои.

Те лъжат. Изваждат из тъмни недра

пороци, и тиня. Заливат с порои.

 

И хвърлят в очите ни мижави дрипи.

Забърсват, издухват по малко прахта.

А делата им тъмни и скрити.

Няма я, няма я гордостта.

                                                     Sam Osten

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...