СИНЕВА

Епос

Номади премачкват с грохот степта.

Издига се, скрива ги бавно прахта.

Изплуват от нея, понесли скръбта.

Препускат към нова мечта.

Надеждата там е. Към нея летят.

А минало няма. Остава в прахта.

Сърцата им горди. Туптят.

Очите им ярки. Горят.

Задъхани спират. Каква красота.

Остават и смело застават -

да бранят земята мечта.

Това е то – Гордостта.

Лирика

Изпуснахме своите корени в бесния

порив на чудото свобода.

Напуснахме нашите блянове в тесния

път на измислена свобода.

Измислихме нови надежди.

Създадохме нови кумири.

Превърнахме в наш'те младежи

стремежите в пориви диви.

Те няма да бранят. Не мислят.

Идея си нямат какво е мечта.

Те просто препускат. Не мислят.

Остават сред облак. В прахта.

Драма

Там всичко е цвят. И идеи.

Там само се лутат. И спорят.

Дали са избрани? Или са юдеи?

Дали да ни водят? А трябва да молят.

Те трябва да бранят. Народ и земя.

Да мислят. Да търсят. Да бъдат герои.

Те лъжат. Изваждат из тъмни недра

пороци, и тиня. Заливат с порои.

И хвърлят в очите ни мижави дрипи.

Забърсват, издухват по малко прахта.

А делата им тъмни и скрити.

Няма я, няма я гордостта.

                                                     Sam Osten