Видение на каменните стълби

със синя рокля и разбъркана коса

върви към мен и ме обгръща с поглед,

това е краят или пък началото на вечността.

Загубен съм, захвърлен в празнотата,

вън грее слънце, а е тъй студено, пусто.

Защо на мен се падна тази карма,

да срещна любовта в момичето на най-добрия ми приятел.

Не бих могъл да споделя със никой за това.

Заключвам рая и започвам да мечтая

за малко свобода и светлина.

И гледайки назад в годините

разбирам, че да срещнеш любовта,

наистина или във мислите

е дар от Бога и докосване от вечността.

А тази синя рокля и разбъркана коса

сега е светъл спомен от времето на младостта