Видение на каменните стълби
със синя рокля и разбъркана коса
върви към мен и ме обгръща с поглед,
това е краят или пък началото на вечността.
Загубен съм, захвърлен в празнотата,
вън грее слънце, а е тъй студено, пусто.
Защо на мен се падна тази карма,
да срещна любовта в момичето на най-добрия ми приятел.
Не бих могъл да споделя със никой за това.
Заключвам рая и започвам да мечтая
за малко свобода и светлина.
И гледайки назад в годините ...