С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа.
Синьото отвсякъде ме дебне.
От блясъка на тихата вода
си мисля, че замахът е последен.
Потта ме милва, сякаш съм дете.
Зад мене чувам ехото да стене.
Напред пък неизвестното расте,
а в него има болки и проблеми. ...