valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1473
Oct 14, 2010, 1:00 PM

Синя тишина 

  Poetry
5.0 / 4
817 0 3
С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа.
Синьото отвсякъде ме дебне.
От блясъка на тихата вода
си мисля, че замахът е последен.
Потта ме милва, сякаш съм дете.
Зад мене чувам ехото да стене.
Напред пък неизвестното расте,
а в него има болки и проблеми. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
  • kesten_2 Стъклена жена
    Стъклена жена
  • Burns Undoing
    Maybe it is I after all, who chose this life to watch time dissolve flesh and stone, undoing this bo...
  • NikoletaPetkova (Николета Петкова) Death flowers
    I do not need a row of death flowers to show me the way of meteor showers. Our love made a mess that...
  • ValentinaMitova (Valentina Mitova) Намери ме
    Търсих те... Мечтах те Чаках те Съхувах те Желах те... ......

More works »