Синя звезда
978
0
1
В очите ми
от много дълго време
блести звезда.
Онази, пагубната слабост,
която кара ме да не заспя.
Онова синьо.
Отразяващо в стъклата
приятнострашна тишина
и стопяващо непростима
самота.
Разлиствам сънищата си
и търся теб във синьото.
И не искам да заспивам.
И търся нови небеса.
И не ги намирам.
Търся онзи звук блажен - гласа ти,
за да ти разкажа за любовта,
останала без думи, затворила очи,
навярно омагьосана
от сините лъчи.
И тогава аз пак ще те обичам.
И без думи, и затворила очи...
Тъй както вчера,
днес
и преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Георгиева Все права защищены
