В очите ми
от много дълго време
блести звезда.

Онази, пагубната слабост,
която кара ме да не заспя.

Онова синьо.
Отразяващо в стъклата
приятнострашна тишина
и стопяващо непростима
самота.

Разлиствам сънищата си
и търся теб във синьото.
И не искам да заспивам.
И търся нови небеса.
И не ги намирам.

Търся онзи звук блажен - гласа ти,
за да ти разкажа за любовта,
останала без думи, затворила очи,
навярно омагьосана
от сините лъчи.

И тогава аз пак ще те обичам.
И без думи, и затворила очи...
Тъй както вчера,
днес
и преди.