Синьо
Цветът на утрото е като стар ликьор –
две капки злато с кехлибарена мъгла,
от вчера вестник, чаша и кибрит,
моливи, незапалена лула. . .
Лула ли казах, не е ли Луна ?
Морето тихо гъделичка ми петите
солено ме ощипва сутринта,
дори се мъчи да ми пръсне във очите,
две капки с мидени целувки,
бродирани в букет от водорасли,
от риба люспа /мисля, че е златна/.
Морето се надява да порасна...
Какво ми трябва в утрин като тая?
/съвсем изключвам синьото небе/
Най-просто – пристан, слънце, лодка
и устни с мирис на кафе..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
