Сирaци
Тъжно до оградата стоят
самотни, изоставени дечица.
Вперили погледa навън, те просто си мълчат,
а отвътре плаче тяхната душица...
Гледат как хората оттам минават всеки ден.
И питат се: Кога ще свърши тази самота?
Кога ще дойдат и за мен?
Кога ли ще отворят тази врата?...
И с разперени ръце да ги посрещнат.
Да им кажат: Прибираме се у дома.
С любов да ги прегърнат и радостно да споделят: ...