Jun 23, 2013, 4:34 PM

Сирaци

  Poetry » Other
865 1 1

                   Сирaци

 

Тъжно до оградата стоят 

самотни, изоставени дечица.

Вперили погледa навън, те просто си мълчат, 

а отвътре плаче тяхната душица...

 

Гледат как хората оттам минават всеки ден. 

И питат се: Кога ще свърши тази самота? 

Кога ще дойдат и за мен? 

Кога ли ще отворят тази врата?...

 

И с разперени ръце да ги посрещнат. 

Да им кажат: Прибираме се у дома. 

С любов да ги прегърнат и радостно да споделят:

Вече имaм мaйкa и баща!

 

Ала времето безмилостно минава, 

те пак самотни са като преди, 

надеждата полека избледнява 

и разбират, че напразни са мечтите им били...

 

Ах, тез дечица мили, 

нещастници в този свят, 

за грешките родителски платили, 

оставени сами да порастат...

 

Тез тъжни детски очи 

как усмихват се насила,

дори когато ги боли

не могат да намерят майчина закрила...

 

Ах, този детски живот невинен,

появил се на света, 

съвсем безотговорно създаден. 

Осъден, да бъде в самота!...

 

1.03.2013 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...