veneta92 (Венета)
8

23 июл. 2011 г., 23:20

Сирак

Поэзия » Философская

1.1K 0 3

Само на този свят,

захвърлено дори от майка и баща.

Сирачето само стои,

заключено между четири стени.

Пред малката икона на колене застава

и болката си към Бог отправя:

Защо е този свят така жесток?

Защо сега проклинам моята съдба?

Защо ли виждам изход само във смъртта?

Не искам много...

само мъничко любов,

малка радост в тоз живот,

трохичка щастие и благослов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nellnokia (Нели Господинова)

Не искам много...
само мъничко любов,

2011-08-13T21:30:39+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2011-08-10T12:14:42+03:00
Станчева65 (Галя Станчева)

Смъртта не е изход тя е преход,но по ведро, много мъка лъха от стиховете
Ви!

2011-07-24T12:04:31+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬