Сива "приказка"

Поэзия

610 0 0

СИВА „ПРИКАЗКА“

Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката...

Ритниците ще бъдат много...
Ръцете ще раздират лицата...
Ще властват разни кукловоди...
Куклите ще лазят по земята...

Когато коприната се вдигне,
ще лъснат разголени телата...
Някой лъстиво ще намигне,
облечен в измама и позлата...

22 11 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0