Сива "приказка"

Poesía

608 0 0

СИВА „ПРИКАЗКА“

Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката...

Ритниците ще бъдат много...
Ръцете ще раздират лицата...
Ще властват разни кукловоди...
Куклите ще лазят по земята...

Когато коприната се вдигне,
ще лъснат разголени телата...
Някой лъстиво ще намигне,
облечен в измама и позлата...

22 11 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0