Със сивите сенки се сливам,
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.

Виждам сивото безличие,
цветните снимки в сивите им рамки.
И наоколо става сиво  -
студена, безжизнена сивота.

Очите в мен са пустиня,
не виждам нищо, само сив път.
Лицата изчезват безспирно,
няма мечти – само една сивота…

Наоколо – сива жестокост,
животът – сиво безсмислие…
И мрачни, и тъжни са хората,
загледани тъпо в една сивота.

И аз съм поредната сива сянка,
мечтая  за красота, мечтите – сиви форми.
Виждам и чувствам сивото бъдеще,
изчезвам като всички в сивота.