8 янв. 2006 г., 23:09
Сияние
Светулка във ръцете меко свети,
Светлинен лъч в очите ми блести,
И Бездна нежно пръска ме с искри,
Сърцето топлината им усети.
Във Бездната са падали мнозина,
Застанал на ръба треперя плах,
Но няма място в Бездната за страх,
На дъното бездънни чувства има.
Безкрайност малки истини ме гледат,
И сочат все надолу в пропастта,
Безформено оформят любовта,
А мен и Нея ледове разделят.
"Използвай ти от бездната искра,
Лъчът в очите ти ще се разпали,
И вплетени две малки хали,
Ще топлят вечно две добри сърца!"
На Р.
Светлинен лъч в очите ми блести,
И Бездна нежно пръска ме с искри,
Сърцето топлината им усети.
Във Бездната са падали мнозина,
Застанал на ръба треперя плах,
Но няма място в Бездната за страх,
На дъното бездънни чувства има.
Безкрайност малки истини ме гледат,
И сочат все надолу в пропастта,
Безформено оформят любовта,
А мен и Нея ледове разделят.
"Използвай ти от бездната искра,
Лъчът в очите ти ще се разпали,
И вплетени две малки хали,
Ще топлят вечно две добри сърца!"
На Р.
© Александър Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хъмм, две малки хали,а ..
-
Необичайна рима
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
