СИЯНИЕ СЪС ИМЕ НА ЖЕНА

Заслушах се в полъха на вятъра

и  чух думите ти как звучат.

За миг останах като няма

от това, което те шептят.

Знам, ти искаш да ми кажеш нещо,

но устните невидими остават,

за това желание човешко

аз отдавна прежаднявам.

Усещам те, наоколо ме дебнеш,

за страст копнееш повече от мен,

но как раздялата ще преодолееш,

да докоснеш моето сърце.

Шанс ти давам, впечатли ме,

и душата ми ще имаш ти,

търси ме на земята, не помежду звездите

и щастлив със мен ще бъдеш ти...