Скарлет

21 мар. 2007 г., 20:47

Поэзия

947 0 3

Ела... вземи ме! Аз искам с теб да полетя, където сините простори на морето се сливат с земните недра. Ела... не се страхувай - това е нашата съдба. Ний нямаме си дом, но на света сме господари, принадлежим на всички и на никой - като две изгубени сърца. Ти няма да намериш никъде утеха... и аз все търсих, но... уви! А сега ела... поспри, още малко... да. Целуни ме като за последно, сякаш това е края на света. Мрак... и много тъмнина.

Скарлет

Свързани произведения

Комментарии

Предложения