21.03.2007 г., 20:47 ч.

Скарлет  

  Поезия
812 0 3
Ела... вземи ме! Аз искам с теб да полетя, където сините простори на морето се сливат с земните недра. Ела... не се страхувай - това е нашата съдба. Ний нямаме си дом, но на света сме господари, принадлежим на всички и на никой - като две изгубени сърца. Ти няма да намериш никъде утеха... и аз все търсих, но... уви! А сега ела... поспри, още малко... да. Целуни ме като за последно, сякаш това е края на света. Мрак... и много тъмнина.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??