Скарлет
Ела... вземи ме!
Аз искам с теб да полетя,
където сините простори на морето
се сливат с земните недра.
Ела... не се страхувай -
това е нашата съдба.
Ний нямаме си дом,
но на света сме господари,
принадлежим на всички и на никой -
като две изгубени сърца.
Ти няма да намериш никъде утеха...
и аз все търсих, но... уви!
А сега ела... поспри,
още малко... да.
Целуни ме като за последно,
сякаш това е края на света.
Мрак... и много тъмнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
