Скица за живопис
Днес подрязвам лозата в душата си.
И ми се иска да съм безпощаден
към народените високомерия
в пролетното ми
очакване...
Ще преживея болката пречистваща.
Внимателно ще подредя родените
в сълзите чувства.
Ще ги превържа с няколко надежди...
и ще се надявам да проплачат и...
да се разлистят.
А когато есента прошари залеза...
и Лозарят провери под пожълтелите листа
в душата ми...
дано да има плод и
той да е достатъчен
за няколко бутилки живо вино,
което да опияни с любов приятелите ми.
Пък ако стигне и...
за неприятели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены
