May 18, 2010, 1:13 PM

Скица за живопис 

  Poetry
1720 0 15

Днес подрязвам лозата в душата си.

И ми се иска да съм безпощаден

към народените високомерия

в пролетното ми

очакване...

Ще преживея болката пречистваща.

Внимателно ще подредя родените

в сълзите чувства.

Ще ги превържа с няколко надежди...

и ще се надявам да проплачат и...

да се разлистят.

А когато есента прошари залеза...

и Лозарят провери под пожълтелите листа

в душата ми...

дано да има плод и

той да е достатъчен

за няколко  бутилки живо вино,

което да опияни с любов приятелите ми.

Пък ако стигне и...

за неприятели.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??