Скитница

Скитница е моята душа -

и насън, и наяве, и през огьн и вода,

с порив смел, а от време на време и с тьга,

стреми се тя надалеч, кьм една дъга.

Скитница е моята душа,

взира се в хоризонта и друго да среща;

и да поискам с песен да я утеша,

пак свободата чака да ù поднеса.

Когато тъжен повей в пристан тих

се слее с римите на някой стих,

и в мрежите рибарски бисер се вплете,

Тя нехае, тя избягала е другаде,

волна и безкористна като дете. 

На утринта синьото да рисува я оставям,

а аз на дъгата палитрата си присвоявам,

Нека заедно птица жар да сътворим

и волни над морето бурно да летим.