Скитница е моята душа -
и насън, и наяве, и през огьн и вода,
с порив смел, а от време на време и с тьга,
стреми се тя надалеч, кьм една дъга.
Скитница е моята душа,
взира се в хоризонта и друго да среща;
и да поискам с песен да я утеша,
пак свободата чака да ù поднеса.
Когато тъжен повей в пристан тих
се слее с римите на някой стих,
и в мрежите рибарски бисер се вплете,
Тя нехае, тя избягала е другаде, ...