10 нояб. 2011 г., 10:12

Скитник

808 0 0

Скитник

 

Скитник съм аз на света,

но не защото нямам жена и деца,

защото сирак останах без време дори,

а защото сърцето ми тъй празно е.

 

Обичта ми голяма бе -

обичах я с цялото си сърце,

но нарани ме тя,

когато отиде си от тоз свят

и не ме предупреди

за участта си зла.

Болката ми голяма бе –

 и когато тя умря,

сърцето ми просто спря.

 

Не знам дали бе това едно от онези неща,

на които хората казваха съдба.

Не ме грееше дори, че тя е в Рая сега

и щастлива е тя, щом аз съм тук

и трябва да търпя тоз Ад сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Патриция Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...