Nov 10, 2011, 10:12 AM

Скитник

  Poetry » Other
806 0 0

Скитник

 

Скитник съм аз на света,

но не защото нямам жена и деца,

защото сирак останах без време дори,

а защото сърцето ми тъй празно е.

 

Обичта ми голяма бе -

обичах я с цялото си сърце,

но нарани ме тя,

когато отиде си от тоз свят

и не ме предупреди

за участта си зла.

Болката ми голяма бе –

 и когато тя умря,

сърцето ми просто спря.

 

Не знам дали бе това едно от онези неща,

на които хората казваха съдба.

Не ме грееше дори, че тя е в Рая сега

и щастлива е тя, щом аз съм тук

и трябва да търпя тоз Ад сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Патриция Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...