2 сент. 2007 г., 13:01

Скоростен развой!

676 0 4
но на кой ли завой...
(или проксито се събуди)

„Телефон все ни свързва,
телефон ни дели...”

От години насам
вечно търся Иван.
Но сега в този век
все по-лесно човек
може да намерим в
този глобален
свят голям.

По обяд изведнъж
ЖСМ-а леко иззвъня.
Все си мислех, че мъж...
Млад женски глас,
заприлича ми на моя,
когато бях на 20 години,
знам, че е готина без кини:
„Търся... търся... Иван!"
„Грешка имате!” – казвам.
Попримляска, затвори,
щеше и се с мене
още да говори.
„За Иван аз не знам,
но го търся и аз
в този свят тъй голям.
Виж, да бяхте
потърсили Ева,
по-друго щеше
на Вас да гледа
този сладур, Иван!”
Та светът е така голям.

Не помня само Иван
ли чух или Адам.
Та затова, Валери,
не можеш да я намериш...

Запази си гласа
и смеха, момиче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...