2 сент. 2007 г., 13:01

Скоростен развой!

669 0 4
но на кой ли завой...
(или проксито се събуди)

„Телефон все ни свързва,
телефон ни дели...”

От години насам
вечно търся Иван.
Но сега в този век
все по-лесно човек
може да намерим в
този глобален
свят голям.

По обяд изведнъж
ЖСМ-а леко иззвъня.
Все си мислех, че мъж...
Млад женски глас,
заприлича ми на моя,
когато бях на 20 години,
знам, че е готина без кини:
„Търся... търся... Иван!"
„Грешка имате!” – казвам.
Попримляска, затвори,
щеше и се с мене
още да говори.
„За Иван аз не знам,
но го търся и аз
в този свят тъй голям.
Виж, да бяхте
потърсили Ева,
по-друго щеше
на Вас да гледа
този сладур, Иван!”
Та светът е така голям.

Не помня само Иван
ли чух или Адам.
Та затова, Валери,
не можеш да я намериш...

Запази си гласа
и смеха, момиче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...