Меричка (Мери Попинз)
719 2546
2.09.2007 г., 13:01 ч.

Скоростен развой! 

  Поезия
550 0 4
но на кой ли завой...
(или проксито се събуди)

„Телефон все ни свързва,
телефон ни дели...”

От години насам
вечно търся Иван.
Но сега в този век
все по-лесно човек
може да намерим в
този глобален
свят голям.

По обяд изведнъж
ЖСМ-а леко иззвъня.
Все си мислех, че мъж...
Млад женски глас,
заприлича ми на моя,
когато бях на 20 години,
знам, че е готина без кини:
„Търся... търся... Иван!"
„Грешка имате!” – казвам.
Попримляска, затвори,
щеше и се с мене
още да говори.
„За Иван аз не знам,
но го търся и аз
в този свят тъй голям.
Виж, да бяхте
потърсили Ева,
по-друго щеше
на Вас да гледа
този сладур, Иван!”
Та светът е така голям.

Не помня само Иван
ли чух или Адам.
Та затова, Валери,
не можеш да я намериш...

Запази си гласа
и смеха, момиче!

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??