Скрий поне следите

31 дек. 2007 г., 14:53

Поэзия » Любовная

678 0 2

Сякаш следите се превръщат в камък по мойте скрити мисли.

Ровя се из вятъра на твойте коси...

Рисувам тялото, като лед.

Утолих полаха.

Не мислих, а прониквах с думи.

Върнах душата в издигната яма от видения.

Кристален вик гони ехото ми.

Разбери... думите те молят и протягат ръка за теб.

Стъкленото ми сърце те докосва пламъчно, но и с устни те целувам.

Когато треперя, птиците ти говорят... само тебе искам, а залезът ме утешава, за да не плача.

Открих любовта...

Открих нежността...

Открих тебе...

Това е тръпката, да мога да те погледна и с трепети да те покоря, но не мога да скрия обичта...

Разгърнах те, опитах те, насладих се и те опознах...