Скрий поне следите
Сякаш следите се превръщат в камък по мойте скрити мисли.
Ровя се из вятъра на твойте коси...
Рисувам тялото, като лед.
Утолих полаха.
Не мислих, а прониквах с думи.
Върнах душата в издигната яма от видения.
Кристален вик гони ехото ми.
Разбери... думите те молят и протягат ръка за теб.
Стъкленото ми сърце те докосва пламъчно, но и с устни те целувам.
Когато треперя, птиците ти говорят... само тебе искам, а залезът ме утешава, за да не плача.
Открих любовта...
Открих нежността...
Открих тебе...
Това е тръпката, да мога да те погледна и с трепети да те покоря, но не мога да скрия обичта...
Разгърнах те, опитах те, насладих се и те опознах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
