Сякяш следите се превръщат в камък по мойте скрити мисли.
Ровя се из вятъра на твойте коси.
Рисувам тялото ти, като лед.
Утолих поляха ....
Не мислих, а проникнах с думи.
Върнах душата ти в издигната яма от видения.
Кристален вик гони ехото ми.
Разбери , думите те молят и протягат ръка за тебе, а стъкленото ми сърце те докосва.
Пламъчно ,но и със устни те целувам.
Когато треперя птиците ти говорят ,,Само тебе искам .... , а залеза ме утешава за да не плача.
Открих любовта....
Открих нежността... ...