Сякяш следите се превръщат в камък по мойте скрити мисли.

Ровя се из вятъра на твойте коси.

Рисувам тялото ти, като лед.

Утолих поляха ....

Не мислих, а проникнах с думи.

Върнах душата ти в издигната яма от видения.

Кристален вик гони ехото ми.

Разбери , думите те молят и протягат ръка за тебе, а стъкленото ми сърце те докосва.

Пламъчно ,но и със  устни те целувам.

Когато треперя птиците ти говорят ,,Само тебе искам .... , а залеза ме утешава за да не плача.

Открих любовта....

Открих нежността...

Открих тебе...

Това е тръпката , да мога да те покоря, но не мога да скрия обичта ти.

Разгърнах те, опитах те, насладих се и те опознах !!!