СКРИШНА СТАРЧЕСКА СЪЛЗА
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур,
те са млади, те нехаят, в тъй доброто общество
тяхната любов е Раят! – стрък трева, чешма, дърво,
даже да ги арестуват, утре ще ги пуснат в три! –
влюбените се целуват! – и не дават пет пари,
и – нали не съм изпечен воайор и стар мръсник,
радвах им се отдалече, хлътнал в прелестния миг,
и – с душица белобрада зъзнах с голата бреза –
и преглътнах в листопада скришна старческа сълза.
© Валери Станков Все права защищены
Много ми се иска моето поколение да поспре да пустосва младите, защото и нас така ни пустосваха на времето
Аз им се радвам, което май значи, че все още не съм остаряла. Както и ти.