СКРИТА ЛЮБОВ

Живей със спомена

за мен и моята любов

и вечно аз ще бъда

твоят зов. 

Там, откъм небето,

някъде сега

броди моята душа,

скита се и пита

защо ли мен

смъртта повика.

Така силно аз обичах,

но скрита беше

моята любов

към едно момче,

което не знаеше

за думата любов.

То виждаше

очите ù красиви

всеки ден

и казваше: "Здравей...",

търсеше усмивката ù  блага,

радваше се скрито

на щастието

да вижда

любимото момиче.

Така е понякога в живота,

годините отлитат,

часове след часове вървят,

смъртта не може да я върне,

момичето, което

му навестяваше съня.