IvanBarzakov (Иван Бързаков)
38 3
14 янв. 2011 г., 15:40

Скръб бездомна 

  Поэзия
539 0 4

 

                                                                                 „... аз бродя за утехата нерад –

                                                                                и кат загубен в пустошта огромна.

 

                                                                                И толкоз черни мисли ми тежат,

                                                                                че аз не искам нищо да си спомна."

Димчо Дебелянов

 

Стремително и гордо

над вълните

чайките летят.

 

На сушата

народът ми отчаян

се задъхва.

Лъжат. Мамят се. Убиват се...

А раните в душите яростно гноят!

 

По пътищата чакат

тъмни „гостенки“.

И не един сломен старик издъхва

без подслон –

като хлебарка.

 

Някаква жена,

със диплома, без пенсия – една „клошарка“,

с ужас бъркала

във кофите за смет.

Жената

вчера я прегазил камион.

Разбито тялото, главата –

мозъкът изплискан...

 

Чайките крещят неистово:

„Кра-гра!

Какъв късмет! Какъв късмет!”

 

 

 

Иван Бързаков

Варна, 20 август 2010

 

 

 

© Иван Бързаков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уникална,истинска поезия!Поздрав!
  • Безкрайно ви благодаря за дълбокото разбиране!
  • Някаква жена,
    със диплома, без пенсия – една „клошарка“,
    с ужас бъркала
    във кофите за смет.
    Жената
    вчера я прегазил камион.
    Разбито тялото, главата –
    мозъкът изплискан...

    Настръхнах...
    Руми е права.
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Аз мисля,че единствено хората които имат в сърцата си искрата на поезията ги боли от безчовечността ,омразата,еснафието,пошлостта и безверието които царят особено в нашата страна.И всеки от нас е изливал болките и възмущенията си и безсилието в своите творби.И е добре когато всеки изложи гражданската си позиция като Вас!Приветствам Ви!
Предложения
: ??:??