Скръб бездомна
„... аз бродя за утехата нерад –
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."
Димчо Дебелянов
Стремително и гордо
над вълните
чайките летят.
На сушата
народът ми отчаян
се задъхва.
Лъжат. Мамят се. Убиват се...
А раните в душите яростно гноят!
По пътищата чакат
тъмни „гостенки“.
И не един сломен старик издъхва
без подслон –
като хлебарка.
Някаква жена,
със диплома, без пенсия – една „клошарка“,
с ужас бъркала
във кофите за смет.
Жената
вчера я прегазил камион.
Разбито тялото, главата –
мозъкът изплискан...
Чайките крещят неистово:
„Кра-гра!
Какъв късмет! Какъв късмет!”
Иван Бързаков
Варна, 20 август 2010
© Иван Бързаков All rights reserved.
