22 авг. 2017 г., 10:45

Слабост

560 1 0

Разрушителни думи отправяш към мен,
макар да ме хулиш, аз пак те обичам.
След малко се връщаш гузен и смутен,
защото аз от теб не се отричам.
Ти си моята слабост, моята горчива сълза,
приемам те и те обичам, ти си моята съдба.

А когато се усмихнеш и лицето ти се озари,
дъхът ми спира и сърцето ми тупти, тупти.
Ние с теб не си принадлежим,
но винаги ще я има искрата, която няма как да угасим.
Присъствието ти ми носи сладост, твоето име е моята
Слабост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...