2 нояб. 2006 г., 17:23

слабост и самота

1.1K 0 0
Бил ли си някога сам?
И неможещ да оплаче мъката си, ей така - ням?

Поглед с пренебрежение, студен,
черен вятър в бял и красив зимен ден.

Сред хора много - сам,
като камък сред пясъка на пустиня .

Болката - само в дъното на сърцето,
но пази я, да не се покаже чрез изражението!

Мълчи и страдай,
жадувай за мъничко топлина!

Не намерил път за на душата дома,
зимувай в самотна долина!

Думите на другите против теб - бърза стрела,
перо срещу насрещен вятър, твоите са без тела.

Треперещи пръсти, влажни очи,
животът нас, така в болка ли на живот ще учи...

                                                     С.Т.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...