Nov 2, 2006, 5:23 PM

слабост и самота

  Poetry
1.1K 0 0
Бил ли си някога сам?
И неможещ да оплаче мъката си, ей така - ням?

Поглед с пренебрежение, студен,
черен вятър в бял и красив зимен ден.

Сред хора много - сам,
като камък сред пясъка на пустиня .

Болката - само в дъното на сърцето,
но пази я, да не се покаже чрез изражението!

Мълчи и страдай,
жадувай за мъничко топлина!

Не намерил път за на душата дома,
зимувай в самотна долина!

Думите на другите против теб - бърза стрела,
перо срещу насрещен вятър, твоите са без тела.

Треперещи пръсти, влажни очи,
животът нас, така в болка ли на живот ще учи...

                                                     С.Т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...