Nov 2, 2006, 5:23 PM

слабост и самота

  Poetry
1.1K 0 0
Бил ли си някога сам?
И неможещ да оплаче мъката си, ей така - ням?

Поглед с пренебрежение, студен,
черен вятър в бял и красив зимен ден.

Сред хора много - сам,
като камък сред пясъка на пустиня .

Болката - само в дъното на сърцето,
но пази я, да не се покаже чрез изражението!

Мълчи и страдай,
жадувай за мъничко топлина!

Не намерил път за на душата дома,
зимувай в самотна долина!

Думите на другите против теб - бърза стрела,
перо срещу насрещен вятър, твоите са без тела.

Треперещи пръсти, влажни очи,
животът нас, така в болка ли на живот ще учи...

                                                     С.Т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...