Слабост и сила

12 авг. 2014 г., 16:03

Поэзия » Другая

523 1 2

Да намеря сила там, където

се прекършва крехкото ми тяло.

Да не вижда никога лицето ми

моят син, когато е валяло.

Да си дам за тъмното отсрочка.

Да набавя вяра и кураж,

за да мога смело да прескоча

тази пропаст, сякаш е мираж.

Всеки страх за гушата да хвана.

Да му изкрещя: "Ще те надвия!"

Да простя омразата на мама.

Спомените черни - да убия!

Да отида в църква. Да се моля.

Бог да ми прости, че го проклинах.

Да не търся изход в алкохола

щом винòто ласкаво приспива

само за да вляза в някой сън,

който после с вик ще ме събуди...

Да не ме пробождат като трън

две очи - студени изумруди.

Да не се затварям във кафез,

ако ще земята да се срине!

Да не ме раняват вече тези,

дето знаят само... моето име.

Да повтарям казаното тук

докатò на пулса се запише.

За да бъда силна. И напук

даже на съдбата... пак да дишам!

Павлина Соколова