Не останаха много приятели
и комай нямам ни един вече.
Може би ме преследва проклятие –
кой ли черна магия изрече?
Или нищичко нямам за даване
и съм скучна до болка и синя –
не море, обещаващо плаване –
гьол, затлачен и давещ се в тиня?
Телефонът дрънчи – все по работа.
Вече никой не пита: „Ей, как си?”
Но съм силната, никога слабата.
И със всичко все някак наваксвам.
Но и аз се пречупвам понякога.
Има дни – като къщи от слама.
И дъждът безпощадно затрака ли –
о, как липсва приятелско рамо!
Произведение участвует в конкурсе:
Приятел е този, който знае всичко за теб, и въпреки това те обича »