линасветлана
Имя
Лина - Светлана Караколева
Присъствам в своя собствен ад
и някак свиквам с неговата жега.
Не схващам хищния ѝ глад
и празното, оставащо след него.
Избранные произведения
1 результат
С не малко хъс, безбожно къс,
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща ...
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща ...
2645
22
63
Доколкото умея да мечтая,
мечтата ми на дом прилича.
Разхождам се от стая в стая
и въпреки стените аз обичам.
Теб има те в шума и в тишината, ...
мечтата ми на дом прилича.
Разхождам се от стая в стая
и въпреки стените аз обичам.
Теб има те в шума и в тишината, ...
1765
11
28
Прегръщам те, като човек
отпиващ споделими чувства.
Изпълвал съм такива като теб.
Оставям ги. Да ме напускат.
Не се страхувам да греша ...
отпиващ споделими чувства.
Изпълвал съм такива като теб.
Оставям ги. Да ме напускат.
Не се страхувам да греша ...
1422
13
19
Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
1652
10
22
Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
999
10
12
