Славно лято отминава
като безнадежден влак -
малко сълзи, и в жарава,
спомени над житен злак.
Малко стръкче, много песни,
по анонс, в звезди заснет -
и по пътища нелесни
скита „вятърът-поет”.
Заедно свещенодейства
там сред изкласила ръж,
със ръкойка и със песен
са превили морен кръст!
И видях ги да отмарят
с Юлия, Марина - в зной,
отърколили се славно
на Емила в плодовити рой!
© Мери Попинз Все права защищены