Укроти се световната буря
и престанах да плача за теб.
Любовта на почивки разтурям.
Ще си взема и сетния ред.
Ще съборя мечтите полека.
Ще внимавам в студената нощ.
Продължавам по светла пътека
да раздавам младежката мощ.
Няма болка и няма омраза,
а в сърцето тупти и тупти
любовта като счупена ваза,
като триста пролети сълзи.
Осезавам, че бие в гърдите
топлината, в която си ти.
Заминавам на запад с лъчите
и оставям дълбоки следи.
© Димитър Драганов Все права защищены