pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
23 авг. 2011 г., 21:22

След двадесет години 

  Поэзия » Любовная
701 0 9

 

 

   СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ

 

 

 

С небрежен жест - привичка твърде стара,

той угаси мъждукащия пламък.

В живота сляп аз бях една цигара.

А мислех, че за гладния съм залък.

 

...

 

И отлетя. С цигарения дим.

А хоризонтът празен изкриви се.

Понякога с мълчание солим

дъхът на болката. Поникват ириси!

 

Научих се да ходя по жарта.

Душата в нестинарка се превърна.

Но беше пощадена от прахта.

И слънцето в очите ми се върна.

 

Повярвах! Още в изгревния час!

Видели ли сте слънце да мъждука?

И размразих замръзналия глас

на времето. Сърцето забълбука!

 

Аз знам, че няма ти да загасиш

на чувствата танцуващия пламък!

Но моля те (дано да позволиш!) -

да бъда хляб за гладния! Не залък!

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??