10 авг. 2011 г., 20:18

След дъжд и още нещо... 

  Поэзия » Любовная
1202 1 23

 

 





Най-тихо е след дъжд. И след обида,

(търкулнала се по безумни устни).

Безочлива, нахална и горчива,

сърцето нежелаеща да пуснe.

 

Горчива като стогодишно вино,

(прерязваща душата със стъкло),

което ме ранява и опива

с вкуса на неизречено "защо"...

 

И тихо е. Смразяващо до кости

(след всяка буря, криеща се вляво).

А болката остава в мен да проси,

неискаща да знае, че те няма.

 

© Ив Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??