След дъжд и още нещо...
Най-тихо е след дъжд. И след обида,
(търкулнала се по безумни устни).
Безочлива, нахална и горчива,
сърцето нежелаеща да пуснe.
Горчива като стогодишно вино,
(прерязваща душата със стъкло),
което ме ранява и опива
с вкуса на неизречено "защо"...
И тихо е. Смразяващо до кости
(след всяка буря, криеща се вляво).
А болката остава в мен да проси,
неискаща да знае, че те няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
