10.08.2011 г., 20:18 ч.

След дъжд и още нещо... 

  Поезия » Любовна
1295 1 23

 

 





Най-тихо е след дъжд. И след обида,

(търкулнала се по безумни устни).

Безочлива, нахална и горчива,

сърцето нежелаеща да пуснe.

 

Горчива като стогодишно вино,

(прерязваща душата със стъкло),

което ме ранява и опива

с вкуса на неизречено "защо"...

 

И тихо е. Смразяващо до кости

(след всяка буря, криеща се вляво).

А болката остава в мен да проси,

неискаща да знае, че те няма.

 

© Ив Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??