След мене ще остане онзи стих,
за моите критици твърде дребен,
но мъките, с които заплатих
го правят за душата ми... потребен!
След мене ще остане онзи свят,
за който непрекъснато бленувах,
изпълнен с неувяхващия цвят
на сънища, в които го сънувах!
След мене ще остане блян един,
за който изживях скоропостижен
живот... и молих Богу до Амин
в смирение да живее всеки ближен!
След мене ще остане любовта,
де даваше ми сили... да живея.
Да бях поне завършил песента,
с която исках аз да я възпея.
След мене ще остане цветен стрък,
израсъл от молитвата ми свята.
И който да докаже, че е кръг
животът безконечен на земята!
© Владислав Недялков Все права защищены