След миг от угаснала сълза
Мечтая те... до мен да те притисна,
да впивам устните си в твоите!
Години любовта ми не утихна...
до мен си в мечтите... в мислите!
Желая те... и колко пъти те посрещах
пред моя праг с протегнати ръце
и любех те... в мене те усещах,
като част от мен... от моето сърце!
А колко пъти тръгва си...
назаде гледах с години!
Очаквах да се върнеш ти
и пак в обятията ми да си, Любими!
Да, връщаше се - променен!
Ала сърцето ми трепери всеки път!
Обичах те - като през първия ни ден -
изгаряше душата, женската ми плът!
Сега отново чакам да се върнеш
и тръпна от аромата ти да се опия!
Да те обичам, па макар и да си тръгнеш!
Сърцето си ти давам - на тепсия!
И зная - пак ще съм сама...
отново в очакване ще бъдат дните ми!
Ала след миг от угаснала сълза
ще зная, че обичала съм истински...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миа Все права защищены
